Леонид Филатов Записка на могилу Надгробен надпис

Красимир Георгиев
„ЗАПИСКА НА МОГИЛУ”
Леонид Алексеевич Филатов (1946-2003 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НАДГРОБЕН НАДПИС

Той замълча. Сега, потомци, тука
той ваш е, по-нататък – тишина.
От нея тъпанчетата си пука
светът – тъй оглушителна е тя.


Ударения
НАДГРОБЕН НАДПИС

Той замълча́. Сега́, пото́мци, ту́ка
той ва́ш е, по́-ната́тък – тишина́.
От не́я тъ́панчетата си пу́ка
светъ́т – тъй оглуши́телна е тя́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Леонид Филатов
ЗАПИСКА НА МОГИЛУ

Он замолчал. Теперь он ваш, потомки.
Как говорится, „дальше – тишина”.
...У века завтра лопнут перепонки –
Настолько оглушительна она.

               1980 г.



ЗАПИСКА НА МОГИЛУ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Замовк він. Хай тепер нащадки охнуть.
Як кажуть, „далі – тиша” мовчазна.
...В століття завтра перетинки лопнуть –
Настільки приголомшлива вона.





---------------
Руският актьор, режисьор, поет, писател, драматург и сценарист Леонид Филатов (Леонид Алексеевич Филатов) е роден на 24 декември 1946 г. в гр. Казан. Завършил е актьорския факултет при Шчукинското театрално училище (1969 г.) и през същата година става един от популярните актьори в московския театър „Таганка”. В периода 1985-1987 г. работи в театър „Современник”, след което отново се връща в „Таганка”. През 1993 г. е съучредител на творческото обединение „Содружество актёров Таганки”. Участва като актьор, режисьор и сценарист в десетки филми като „Город первой любви” (1970 г.), „Экипаж” (1979 г.), „Женщины шутят всерьёз” (1981 г.),  „Голос” (1982 г.), „Из жизни начальника уголовного розыска” (1983 г.), „Про Федота-Стрельца, удалого молодца” (1988 г.), „Сукины дети” (1990 г.) и мн. др. Народен артист на Русия (1996 г.). От 1993 до 2003 г. води популярното телевизионно предаване „Чтобы помнили”. Автор е на книги с поезия, проза, публицистика и театрознание като „Советская литературная пародия” (1988 г.), „Про Федота-стрельца, удалого молодца” (1990 г.), „Сукины дети” (1992 г.), „Стихи. Песни. Пародии. Сказки. Пьесы. Киноповести” (1999 г.), „Любовь к трем апельсинам” (1999 г.), „Театр Леонида Филатова” (1999 г.), „Нет худа без добра” (1999 г.) и др., на много пиеси, сценарии и спектакли. Умира на 26 октомври 2003 г. в Москва. През 2006 г. творбите му са събрани в „Полное собрание сочинений в пяти книгах”.